Вароша – старият квартал в Благоевград

Тесни калдъръмени улички, уникална архитектура, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат жителите и гостите на Благоевград в стария квартал „Вароша”. Той е съхранил будния си дух от епохата на Възраждането в малките раздвижени къщички. „Вароша” е разходка от едно изкуство към друго.

„Вароша” възниква през XVII век в подножието на Делвинския баир. През XVII и XVIII век кварталът има турски облик, а през XVIII век е единствената махала с християнско население, което се състои от около 150 – 200 семейства. По това време три моста свързват квартала с останалата част от града, която се намира от другата страна на минаващата през Благоевград река Бистрица. От другата страна на реката била чаршията и турската част на града.

През Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.
Като архитектурен силует благоевградският „Вароша” не се различава по нищо от останалите стари градове с това име в страната. До началото на XX век къщите са едноетажни с малки прозорци. След това навлиза тенденцията сградите да се изписват отвън. Пример за това е Мощанската къща от 1888 г., чийто автентичен облик е запазен до днес.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен. Днес две от къщите са частни, а останалите се използват за обществена дейност. Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Така, докато в една къща деца танцуват и пеят, то в друга майстор прави тъпани и обувки за танци.

Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намирацърквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев - Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей, дирекцията наНационален парк „Рила”. Кварталът е обявен за културен паметник.

За благоевградчани и гостите на града, „Вароша” е история, традиции, но и място за разходка и отдих. Два хотела и няколко заведения създават удобство за туристи и посетители.

Античност

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възнкването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпращат прошение до римския император Гордиан III, от което става ясно, че на две мили от селището няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.

С идването на славяните животът в Скаптопара замира, а за следващите векове липсват данни.

В Османската империя

След османското завоевание на полуострова, от 15 век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден.

В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори.

По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. През 30-те години на 19 век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ - гора).

В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

„

...след като оставих село Семитлия, влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище.

“

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 година е основано и читалището на града.

Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

„

Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с неповече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 - 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от Струмски чифлик. 1 училище. Една църква, българска.

“

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В България

На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. СпоредДимитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища — Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада — в стария турски конак. На 9 май 1950 година Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и селоСтрумско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днесАмериканския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните. В квартал струмско има две могили дето все още няма за тях историческа и туристическа забележителност която да е показана за света въпреки че историята на града е доста по голяма

Население[редактиране | edit source]

1900	1991	2001	2011
6 440	71 476	71 361	70 881

Според данни от преброяването към 1 февруари 2011 година, населението на града е 70 881 души.

Религия

Източноправославното население на града в 19 - 20 век традиционно е част от Неврокопската епархия (от 1894 година част от Българската екзархия). След разделянето на епархията между България и Гърция в 1913 година, от 1921 до 1928 година Горна Джумая е неин център. От 1928 до 1941 и от 1945 до 1951 година седалището на епархията е временно в Неврокоп, а от 1951 окончателно е преместено в Благоевград. Начело на епархията от 1994 до 2013 година е митрополит Натанаил. Към Неврокопската митрополия фукционира православен информационен център. Православните храмове в града са:

• „Въведение Богородично“, катедрална църква в квартал Вароша
• „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово;
• „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Грамада
• „Свети Димитър“ в квартал Струмско;

В града има районно мюфтийство на Ислямското вероизповедание в България, тъй като в област Благоевград има почти 40 000 мюсюлмани-сунити, но в самия град има незначителен брой мюсюлмани. Районен мюфтия от 2011 година е Айдън Несиб Мухаммед. В града има джамия, като храмът е недействащ според Националния публичен регистър на храмовете в България и действащ според Главното мюфтийство. През октомври 2009 година храмът пострадва от пожар.