Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Трявна. Населението на града по данни от преброяването през 2011 година е 9 426 жители, което го прави третото по големина населено място в областта. Запазената възрожденска архитектура и културното наследство от този период привличат множество туристи.
География
История
Църквата „Св. Архангел Михаил“ от
1192 г., вид 2009 г.
Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина.
Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм.
В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете, с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения. Оттук през един от старопланинските проходи, е преминавал римския път от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) до Аугуста Траяна (дн. гр.
През втората половина на 12 век с името „Търнава“ възниква настоящото селище. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри.
След 200 години, в края на 14 век, отново настъпват драматични събития, османското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г. Търново пада под османска власт. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.
Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на
турското робство – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода.
През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание художествените занаяти
иконопис,
дърворезба, казаслък, както и мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др. Освен това до края на 17 век, пък и по-късно тревненци се занимават с копринарство и розопроизводство. Стоките на местните занаятчии достигали до най-отдалечените пазари на Османската империя, и дори отвъд нейните граници – до Австрия, Влашко и Русия. Икономическият просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на 17 век в града да се роди най-старата от възрожденските художествени школи –
Тревненската, която включва три основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, който работи през първата половина на 17 век. Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната и красива тревненска къща. Възрожденските улични ансамбли „Петко Р. Славейков” и „Асеневци”, в Качаунската махала, са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура. Една от най-внушителните и представителни тревненски къщи е
Даскаловата. Строена между 1804-1808 г., тя е дом на фамилия Даскалови и типичен образец на ранновъзрожденската жилищна архитектура, съчетаваща утилитарност и оригиналност в екстериора. Къщата има традиционна и богата вътрешна уредба. Най-впечатляващите елементи в интериора са резбованите тавани в двете гостни стаи, с форма на слънца – шедьоври на българската дърворезба от епохата на Възраждането.
В областта на иконописта работят шест тревненски фамилии, които в продължения на два века създават шедьоври на иконописното изкуство – разхубавения тип възрожденска икона, съчетаващ традициите на средновековната иконография и догматика, и иновациите на Новото време – реализмът, одухотвореността, богатата цветова гама, пейзажността. Тревненските иконописци окичват името на Трявна със слава и блясък, работейки и в най-отдалечените кътчета на българската земя, прокарвайки по този начин внушението на своето изкуство до сърцето на обикновения човек. Тревненските резбари покриват домове и църкви с изящната си дърворезба, която смекчава строгите и еднообразни пропорции на частните и обществените сгради, внасяйки по този начин повече топлина и великолепие в интериора. Майстори-строители, резбари, иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото Възраждане. По цялата българска земя те сътворяват и оставят за поколенията неизброими материални и духовни ценности – църкви, манастири, икони, къщи, училища, мостове, чешми, камбанарии и най-вече уникална красота. През 18 и 19 в. Трявна се превръща в един от водещите културни центрове на България, средище, в което наследството от късното средновековие се трансформира по начин, съобразен с новите обществени и икономически реалности. Така с времето започват да наричат Трявна "алтън", т.е. златна.
Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща (1830), Добревата (1834), Сергевата (1841), Райковата (1846), Киревата (1851), са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител. Най-типичните и хубави образци на тревненската къща са Калинчевата и Райковата (паметник на културата с национално значение). Къщите имат сходно обемно-пространствено решение – двуетажни, с представителна фасада, обърната към уличната линия; дюкян откъм улицата; еркерно наддаване на втория, жилищния етаж над първия (което разчупва фасадата и смекчава строгостта на къщата); голям чардак на втория етаж, отворен към обширен вътрешен двор.
В годините на чуждо владичество тревненци не само се проявяват като талантливи майстори, но и така организират родното си място, в което живеят, че и до днес буди възхищение и създава повод за национална гордост архитектурния комплекс в центъра на града, включващ няколко значими паметници на строителното изкуство, свидетелстващи за предприемчивия дух на тревненеца, стремежа му към красота и самоизява.
В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България, с прилежащите му наоколо сгради. Уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, талантът на възрожденския архитект е безспорен.
Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е
Тревненското школо. Школото е сред първите светски училища в България. Будните и предприемчиви тревненци не остават назад от напредничавите идеи на Възраждането и с усилията на цялата тревненска общественост е построена сграда, в която е организирано едно от първите в България светски училища, където се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. Строена през периода 1836-1839 г. сградата е издължена, с правоъгълен план, с помещения от всички страни, затварящи неголям вътрешен двор. Планът на сградата наподобява манастирските комплекси от това време. Осем години с известни прекъсвания в него е бил учител големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец
Петко Р. Славейков. Домът, в който е живяло неговото семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговия син Пенчо Славейков – един от най-видните български поети и културни дейци.
Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.
Часовниковата кула (1814 г.): "направи се тревненския сахат…" – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава,
сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.
Забележителни като композиции са двете църкви на града. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел (
Въстание на Асен и Петър), който решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820–1821 г.
Другата градска църква е „Св. Георги”. Църквата е разположена в „Долната” махала на града. Построена е в периода 1848–1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостасът на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.
За уменията на тревненци в строителството може да се убеди всеки посетител на града, като дръзне да се разходи из живописните му улици, или като посети околните живописни селища
Боженците (Боженци),
Скорците,
Веленци,
Куманите, Войниците, Поповци (Черновръх),
Генчовци,
Енчовци, Божковци, Бижевци, Раданци,
Плачковци. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са: Дупините (Николаево), Сърбогъзите, Гъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево),
Торбалъжи,
Хитревци,
Креслювци, Бърборци
Киселковци,
Мръзеци,
Трапесковци,
Свирци,
Кисийците,
Малчовци,
Бахреци,
Къртипъня,
Пържиграх,
Бангейци,
Чакалите,
Бърдени,
Побък,
Врабците и т.н. Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, има екопътека и за с. Боженци, пещерите Змеюва дупка (Змеева, змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с. Генчовци, в Национален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец, там се намира хижа "Българка". Географският център на България – местността
Узана в централна Стара планина също не е особено далеч.
,
През 1938 г. съпругата на цар
Борис III, царица
Йоанна дарява своята зестра за построяването на Детски санаториум за лечение и профилактика на белодробни заболявания, който е открит през 1944 г. В него и досега идват да се лекуват и оздравяват деца от всички краища на България.
Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение. Активно участват в подпомагането на руските войски при
боевете при Шипка – Шейново много от тях, като Минчо Стари, са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствия. В Трявна е роден и сподвижникът на
Левски,
Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в
Априлското въстание. На 25 април 1876 г. в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг
Георги Бенковски и
Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт. Местните дейци, водени от председателя на революционния комитет зографа Цаню Захариев, за десет дни събират чета от 50 души. Водени от войводата Христо Патрев, въстаниците на 5 май завземат града без да срещнат съпротива. На 9 май четата, вече нараснала до 110 души, се изправя срещу
башибозук и редовна армия близо до селцето Нова Махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това, те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпят. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. През Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. вземат участие над 200 тревненци. От началото на декември 1892 г. тук живее като интерниран
Петко войвода до падането на Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. Гражданството се отнася с дълбока почит и уважение към войводата. Тревненци участват масово и в петте войни за обединение на България, които се водят между 1885 и 1945 година.
Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г. Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за производства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност. Първите туристи през 1896 г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна, което заедно с управата на града, полага големи усилия за благоустрояване на селището и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата природа и здравословния балкански въздух. През 1927 г. са издадени книга за курорта Трявна и пощенски картички, разпространява се и филм за природата и забележителностите на града. Така през 1937 г. Трявна получава статут на "почивно място" със Заповед на Главна дирекция на народното здраве.
През 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт. Днешното управление на града с всички сили се старае да поддържа и развива тази традиция, за което говорят многото направени през последните години подобрения на централната и старинната части на града. Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите от каменни плочи. Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за азиатско и африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка – множество риби, плуващи под моста в самия център на града. Целта на тревненци е да свържат в едно хармонично и уравновесено цяло традиция и модерност, като по този начин града да успее и да намери своето място в бъдещия глобализиран модел на света.
Галерия „Казаков“ в Трявна отново отваря врати след 2000 г., в нея са изложени картини и пластики от дърво на братята Казакови – Никола и Димитър.
Димитър Казаков – "Нерон" е първият български художник, чиито картини може да се видят в Лувъра. Галерията "Казаков" е открита първоначално през 1985 година във възрожденското „Славейково училище“ в Трявна, с подарените от художника на града над 500 от най-добрите живописни творби. Тя е единственото място в България, където могат да се видят неговите творби събрани в значима постоянна експозиция.
Днес това малко туристическо градче попада в пределите на област Габрово. В последните години град Трявна е основно променен. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици. Това е съвременна Трявна – град, който не забравя своето славно минало, пази своето богато и уникално културно-историческо наследство и гледа без страх напред към европейското и глобално бъдеще на нашата родина – България.
Тревненска художествена школа
През
Възраждането в Трявна възниква художествена школа. Основоположник на Тревненската художествена школа е
Витан Карчов, които работи през първата половина на 17 век. Тревненската художествена школа е известна най-вече с нейните
дърворезбари и
зографи.
Архитектура
Площад „Дядо Никола“ е най-значимият, уникален и единствен в България цялостно запазен Възрожденски площад – ансамбъл с прочутата
часовникова кула на града, датираща 1814 г. (по сведението на поп Йовчо, тревненският летописец, споменавана и от Славейков като основна причина за гордост у тревненци), „Славейковото (Старото) Школо“, от дясно на площада, понастоящем художествена галерия и музей на тревненската резбарска школа, с древният храм „Св. Архангел Михаил“ до него през улицата и старият каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с
резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).
В околността са живописните селища
Боженците (Боженци),
Скорците,
Веленци,
Куманите, Войниците,
Поповци (Черновръх),
Генчовци,
Енчовци, Божковци, Бижевци, Раданци,
Плачковци. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са:
Дупините (Николаево),
Сърбогъзите,
Гъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево),
Торба лъжи,
Хитревци,
Креслювци, Бърборци,
Киселковци,
Мръзеци,
Трапесковци,
Свирци,
Кисийците,
Малчовци,
Бахреци, Къртипъня,
Пържиграх,
Бангейци,
Чакалите,
Бърдени,
Побък,
Врабците и т.н. Наблизо са Върховете Голям
Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх
Бъзовец и връх Голям
Кръстец, пещерите Змеюва дупка(Змеева, Змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с.
Генчовци,
Национален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец. Географският център на България – местността
Узана в централна
Стара планина също не е особено далеч.
В Трявна има множество хотели и къщи за гости, предлагащи уют и добро обслужване на прилични цени, а от просторната тераса в старинен стил на хотел „Бръшлян“ се открива и прекрасна гледка към града.
